БALKANSKY - KUKER : Reviewed by LUDMIL FOTEV from JAZZ +

WRITTEN BY IVAN SHOPOV

Thursday, 02 July 2009

Бalkansky Приемам го като игра. На думи: като Балканско небе. А и думата за игра и свирене на много езици е една и съща. Само музикантите в проекта Бalkansky не са – и слава Богу, съвсем едни и същи с това, което сме свикнали да очакваме. От тях, от поредната бългаска концепция, преоткриваща и по-рядко преосмисляща случващото се по света, в случая музикалния. Един от най-полемичните съвременни джаз-критици Стюарт Никълсън въведе преди години термина “глокализация”. Както подобен термин няма нужда от превод, така и стилът на  Бalkansky няма нужда от определение. Играта на акустиката с електрониката не е просто игра на светогледи, поколения и артисти. Концептуалното начало е натоварено с Кръст-а във всичките му измерения. Да, някои слушатели ще почувстват досегашния си “меломански” опит разпънат. Други ще търсят допълнителни знаци, които да ги ориентират на Кръст-О!Пътя. За тях,а и за нас е ключовата за мен, втора (рядко срещан прийом в подреждането на албум) композиция Откъде сте вие. Семплираният глас на типичната балканска баба, блендата на кавала, караща ни да се колебаем това Теодосий ли е и най-вече перфектното смесване представляват звукова картина, нямаща нужда от пластичен еквивалент. И ако Теодосий е в тихата си стихия, какво да кажа за изтъкания козяк от тромпета (!) му, топлещ ни в шестото парче, На разсъмване. Образите, появяващи се и изчезващи в диска Бalkansky са фрагментарни, но убедителни, наслоенията – естествени, пространството – неограничено. Без значение, дали с въздушно звучащата гъдулка на Пейо Пеев в Деветият гостенин или в самодивското присъствие на вокала на Влада Томова, записан по улиците на Ню Йорк в Писмо от Америка (Пуста младост). Деница Серафимова слага деликатна поанта в Зелените балкани и единствено предопределената тишина подсказва, че нещо вече не е същото. Най-малкото възприемането на околното – близко за едни, екзотично за други, но далеч не толкова фолклорно, нито авангардистично. Но и възприемането ни от другите: със сигурност напред, малко встрани и най-вече, нагоре. Ако сте имали късмета като мен да споделите този диск с истински ценители - откриватели и възторжени, отворени към непознатото, не може да не сте завидяли както на тях, така и на себе си. Имах среща пред студио 206 в Дома на Радиото в Мадрид. Две минути преди 16, човекът, който ми бе определил среща се появи от дъното на коридора и единственото му питане бе с кое парче от дисковете, които нося започваме, за да може торежисьорът да го зареди. Нямах и секунда колебание: Откъде сте вие. След едночасовия ефир в най-реномираното предаване за етно-ритми в Испания и испаноговорящия свят (Дискополис, ежедневно с Хосе-Мигел Лопес, над 7000 издания) домакинът ми си отваря мейлбокса. Слушател споделя как преди години срещнал красиво момиче на летище JFK, тя го поканила в родината си, така той открива България. “Въпреки всичките ми усилия да намеря в интернет нещо, което да носи духа на тази моя голяма любов, явно не съм знаел какво да търся. Затова ви благодаря, че с музиката си ме върнахте към най-красивите моменти в живота ми.” - завършва новият фен на Бalkansky. Със сигурност продуцентите и авторите Иван Шопов и Иво Христов са останали верни на духа на Ектор Зазу, на когото посвещават албума. Оформлението, както всички албуми на Кукер е вярно на минималистичния стил, където и един символ – в случая чана е достатъчен, за да звучи дълго в нас идеята, че  Бalkansky не е задължително част от съчетание с “тъмен субект”. Людмил Фотев “Джаз+”

Last Updated ( Wednesday, 08 July 2009 )

 

< Prev		Next >